꧁༒꧂
Барове с музика на живо у нас е имало още в края на 20-те години. Наричали са ги кабарета, по френски маниер и в тях са се организирали забави. Имало е артистични програми, танцьорки и са свирили първокласни музиканти. Само в София били десетина – „Империал“, „Фемина“, „Максим“, „Етоал“, „Циганско Кабаре“, в който пеела прочутата Кева и още други. Можем да споменем и легендарният бар „Луна“ (1922 г.), който бил любим на Цар Борис III.
Кабарета в България е имало дори още през 1907 година, основани от находчив немец на име Егон Карнеги. Първите били във Варна и Бургас.
Най-старото кабаре в София (и вероятно в България) датира от 1879 година и се е казвало „Прентан“. Намирало се е на улица „Калоян“.
꧁༒꧂
Търсейки първообраза на пиано баровете, обаче трябва да споменем и т.н. „кафе-шантани“, които съществували у нас още по времето на Кримската война, че и преди това.
Името им буквално се превежда като „пеещи кафенета“. В тези нощни заведения, под акомпанимент на пиано, няколко певици пеели закачливи, непретенциозни песни и след това събирали парса.
Сред най-посещавани от тези заведения в София били „Сан Стефано“, „Одеса“, „Ница“, „Нови Неапол“ и др.
Най-старият шантан у нас датира от 1851 година, основан в Шумен от унгарския музикант Михай Шафран.
В края на XIX и началото на XX век, шантаните у нас станали истински центрове на нощния живот. Тези места не само не престават да съществуват, а съвсем естествено преминават на друго ниво, а именно в кабарета, за които говорехме в самото начало.
꧁༒꧂
След 1944 година, заведенията от този вид са обявени за аморални и се затварят.
Разбира се, за да се появят други след време.
По-късно, през 50-те и 60-те години например, култов става софийският нощен бар „Астория“, в който са пяли много от естрадните ни величия, включително Лили Иванова. Началото на „Златният Орфей“, през първите годни от съществуването си (от 1965 г. до 1968 г.), се е излъчвал пък от легендарното „Бар Вариете“ в Слънчев Бряг. Трябва да споменем и славното вариете в Габрово от края на 80-те години, което имало цели 200 места. С най-модерна за времето си техника и качествени програми, привличало посетители от цялата страна. Там са гастролирали звезди като Камелия Тодорова, Нона Йотова и Стефан Мавродиев.
Всъщност можем да отбележим, че огромна част от утвърдените ни актьори, режисьори и хореографи са започнали кариерата си именно в тези вариететни театри.
Но и тази, да я наречем, вариете вълна също постепенно изчезва през 90-те години. Това е периодът, през който започват да се появяват нов тип барове и клубове.
꧁༒꧂
Началото на 90-те са и времето, през което се заражда родната пиано бар сцена и култура.
Пример за това ни дава популярният музикант Валди Тотев, който през 1990 година е канен да свири в столичното „Кафе Дьо Пари“, намиращо се на бул. „Дондуков“, в дясно от изгорелия младежки театър. Негов съдържател (по спомен на Валди) е бил арабин. Заведението се е намирало под земята, в мазата, отвън е имало неонов светещ надпис, а вътре с акустично пиано. Валди си спомня с точност годината, защото през 1989 година е гастролирал в Норвегия, връща се и дори свири със същите дрехи и същият репертоар (Елтън Джон, Били Джоел, Бийтълс… и песни на „Щурците“). Според него това е първият пиано бар в София и вероятно в България.
За пиано бар по същото време разказва и съпругата на покойния вече бургаски музикант Пламен Ставрев – Пени Ставрева (тогава Стефанова). Именно в „първия пиано бар в Бургас“, през 1990 година, тя се влюбва в гласа на бъдещия си съпруг. По нейни спомени, тези пиано бар вечери са се случвали в една от залите на мецанина на Интерхотел „България“ (станала по-късно зала за хазартни игри).
По-късно, през 1994 година, пианистът на „Щурците“ (който започва да гради самостоятелна кариера) е свирил и в бар „Диамант“, намиращ се на Стадион „Васил Левски“, в столицата. Разказва съвсем подробно и за това заведение. Барът е бил игрална зала, с маса за игра на карти и ролетка. Наемат го семейство Сукманджиеви и го превръщат в пиано бар. Имало е роял, на който Валди е свирил и се е сервирала вечеря. Валди е гостувал там две седмици, малко преди Коледа. „Диамант“ е бил сред най-популярните по това време, едно от култовите места за забавление.
През същата 1994 година, Валди записва и изпява песента „Петък полунощ“, която печели голямата награда на „Златния Орфей“. В песента се разказва история именно за пиано бар:
꧁༒꧂
ПЕТЪК ПОЛУНОЩ
стихове: Александър Петров
музика и изпълнение: Валди Тотев
„Петък полунощ във пиано бар
Срещнах пианист тъжен, сам и стар
Свиреше на влюбените за последен път
Петък полунощ е, те след миг ще си вървят
Петък полунощ, гаснат светлини
Чашата “Перно” странно ми горчи
Барманът навярно вече мисли за дома
Чака да си тръгна и аз в нощта
Някога преди, някога нали
Бях Ромео аз, Жулиета ти
Но животът като влак на малка гара спря
После продължи и ми отнесе любовта
Барманът разбра, идва със “Перно”
Знае, че сега бих изпил едно
Петък полунощ е и пианото зучи
Питам се къде си ти“
꧁༒꧂
Освен, че песента става популярна сред посетителите на пиано баровете, тя дава и ясен знак за съществуването на пиано бар култура в страната.
И ако говорим за пиано бар, в класическият му вид и първоначален замисъл т.е. бар, в който има акустично пиано или роял, в който музиката е по – тиха и с атмосфера, предразполагаща за лежерни разговори, романтични вечери и приятелски събирания – да, такива места вече у нас е имало. Пиано баровете са били вече част нощния живот в София. Били са важна част от прехода на страната към нова социална и културна среда, след падането на социализъма. Те са били не просто място за вечерни излизания, но и символ за социален статус и културно обогатяване.
꧁༒꧂
Подобни места са същестували и на други места в страната.
За натрупване на пиано бар опит говори и популярният варненски музикант Нелко Коларов, който разказва, че през 1995 година, заедно с певеца Асен Георгиев, свири в подобен формат, в комплекс „Акациите“ (снек бар „Акация“), в курорта „Златни пясъци“. Двамата дори записват и издават аудио касета озаглавена „Piano Bar“, която екипът ни притежава.
Самият Хачо Бояджиев е толкова впечатлен, посещавайки мястото, че решава именно там да запише новогодишна програма за Българска Национална Телевизия.
По същото време, варненският бизнесмен Георги Георгиев (известен като Жоро Класика), решава да направи нощно заведение, в което кани Асен и Нелко да свирят. Така, през есента на 1995 година, се появява първият пиано бар във Варна – „Classic“, намиращ се на Червения Площад (ул. “Столипин” №13). И ако трябва да говорим за пиано бар, какъвто го познаваме днес – нощно заведение, със силна музика и с акцент върху танците и среднощните забавления – можем да кажем, че това е и първият съвременен пиано бар в България. Този бар просъществува около пет години. Любопитен факт е, че там популярният поп изпълнител Миро (от „Каризма“) изкарва първите си хонорари.
꧁༒꧂
През лятото на 1998 година отваря и първият пиано бар във Велико Търново – този в хотел “Янтра”. Това става по идея на директора на хотела Надя Дракова и Красимир Кирилов (местен изявен спортист), който е назначен за управител на бара. Двамата решават да преустроят на пиано бар прочутия снекбар на бай Митьо Манола, в който се е събирала на веселие търновската бохема. Пиано барът работи около две години (до приватизацията на хотела в началото на 2000 г).
В края на същата 1998 година, барът на варненския хотел „Мусала“ също се преустройва в пиано бар. Негови собственици (съдружници) са Иван Томов, Евгени Щерев и Спиридон Михайлов.
꧁༒꧂
През 2000 година, на улица „Шипка“ 18 (отново във Варна), Асен и Нелко започват да свирят в нов пиано бар (който и те самите вече менажират) с име „Royal Classic“.
В същата година във Варна, покойната вече Ева Михова (съпруга на Мишо – Бирата) и Евгени Щерев (от „Мусала“) отварят пиано бар „Синатра“, намиращ се на Спортна Зала. За кратко „Синатра“ се мести на бул. „Цар Освободител“ 27, (Младежки Дом), а в момента се намира на последния етаж на хотел „Черно Море“, където работи до днес. „Синатра“ се разраства във верига пиано барове още в София (2004), Пловдив (2016), Бургас (2021) и Албена (2025). Веригата е работила сезонно и в Златни Пясъци и Слънчев Бряг.
Тъкмо в „Синатра“ в София, президентът Първанов кани Путин при гостуването му в България за подписване на договора за „Южен поток“.
꧁༒꧂
На 03.07.2003 година, по идея на дипломирания музикант и бизнесмен Симеон Джуров, се появява култовият столичен пиано бар в кв. Изток – „Limelight“ (днешният пиано бар „Изток“), който също работи до днес. И вероятно защото по-късно изгражда редица хитови пиано барове, Симеон Джуров става популярен като бащата на пиано баровете у нас.
꧁༒꧂
Певецът Васил Петров много често е канен да пее по тези места и не случайно, също се е превърнал в символ на родните пиано барове. Но освен това, през 2003 година, заедно със свой колега музикант Николай Бозуков (и техен съдружник Христо Сарафов), отварят няколко сезонни пиано бара първо в Пампорово (хотел “Шарлопов Мургавец“ (работи от 01.12.2003, само до края на май), след което през юли в Слънчев Бряг на плажа – сезонен (Хотел „Хелена Резорт“, работи летата на 2004, 2005 и 2006 г.), а после и в столицата. Този в София отваря 28.10.2004 г. и се казвал „The Voice“. Любопитно е, че барът се намира на мястото на стария „Етоал“ (от 1936 г.), който споменахме в начало. По-късно (през 2010 г.) сменя името си на „My Way“.
꧁༒꧂
По-късно, през 2004 година, Симеон Джуров започва да менажира и първият пиано бар в Пловдив “Limelight”. Той съществува до 2010 година, а година по-късно отваря и пиано бар “Face 2 Face”, намиращ се срещу Новотел Пловдив. През 2015 година пък, пианиста на “Limelight” Христофор Тодоров отваря пиано бар “Gatsby”, който работи до днес и е реално най-дълго съществуващия пиано бар в Пловдив.
След няколко месеца отваря нов пиано бар “Quattro”. Това е бившата дискотека “Ротонда”, който също все още функционира.
През годините, в Пловдив за кратко е имало още пиано барове “Exel” (вторият пиано бар в Пловдив), “Crazy Piano”, “Чаплин”, “Флейм”, “Бели Нощи”, “Монарх”, “Върджин”, “Buda’s” и “Егерхов”.
꧁༒꧂
През 2005 година, по идея на великотърновската певица Мирела Величкова и бизнесмена Емил Димитров, се появява култовия и най-дълго съществуващ великотърновски пиано бар „Максимус“. За 15 годишната си история, той се е превърнал в еталон и пример за подръжание и институция за региона. По-късно певицата отваря още два собствени пиано бара. Това са „Италия“ и „J’adore“. В старата столица през годините са работили още пиано барове „Red & Black“, “Панорама”, „Piano Live Club Play“, “Arte” и „Deep“.
꧁༒꧂
ПИАНО БАРОВЕТЕ ПО ТОВА ВРЕМЕ НАИСТИНА СТАВАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО АКТУАЛНИ У НАС.
През 2005 година, по Българска Национална Телевизия тръгна и телевизионно предаване, наречено „Пиано бар: Нощни Птици“, с водещ Искра Ангелова. Предаването имаше огромен успех и се превърна в запазена марка и едно от най-гледаните в телевизията. Вечерното токшоу се излъчва в национален ефир цели 14 години.
꧁༒꧂
Пиано барове днес вече има навсякъде. Сред най-популярните в момента са веригите “Sinatra” и “Silicone”, столичните “Camino”, “Chicago”, “Magnito” и “Corner”, а в страната актуални са още пиано баровете “Canto” (Русе), “Sense” (Габрово), “Bravo” (Перник), “Selecto” (Велико Търново), “The Floor” и “Canto” (Казанлък), “The House” (Стара Загора), “Soho” (Ямбол), “No Mercy” (Търговище), “Light” (Хасково), “Нептун” и “Приморец” (Бургас), “Jackie” (Варна), ”Paradise” (Пазарджик), “Zodiac” (Видин), “Rich” (Велинград), “Sing Sing” и „Canto“ (Банско), “Артистик (Силистра), “Melody” и “Бохеми” (Добрич), “Allure” (Пловдив), “Noti” (Свети Влас), “Theatro Piano Live” (Созопол) и много други.
꧁༒꧂
Пиано барове има и е имало още в Свищов (“Corset”), Враца (“Карамел”), Петрич (“Dreams”), Ловеч (“Версай”), Плевен (“Umbrella”), Севлиево (“NikS”), Горна Оряховица (“Бар Клуб Пиано”), Смолян (“Venus”), Кърджали (“Central”), Габрово (“Face 2 Face”), Козлодуй (“La Roccia”), Русе (“Авангард” и “Адмирал”), Бургас (“Cosy”), Етрополе (“Еверест”), Кюстендил (“Лазур”), София (“Poison”, „Big Apple“, “Arbat”, “Broadway”, “Ню Йорк”, After 10”, “Braga”, Cheers”, “Родина”), Банско (“Астория”), Сливен (“Bacardi”, “2 Night” и “Terre Miroglio Wine Bar”), Сандански (“Свети Никола”, “Cosy” и “Faces”), Несебър (“The Gallery”), Монтана (“Retro”), Шумен (“Ретро”), Елхово (“Night Angels”), Благоевград (“Балкантон”, “Piano Music Hall”), Разград (“No Mercy”), Димитровград (“Planeta Payner”), Ботевград (“Панорама”) и още градове в страната.
Пиано барове днес има в почти всеки по-луксозен хотел. В Боженци, Старосел, Старозагорски Минерални Бани, Дряново и дори в с. Чифлик (Троянско).
ИСТОРИЯТА Е СЪЗДАДЕНА (СЪБРАНА) ОТ ЕКИПА НА PIANOBAR.BG И ИЗДАДЕНА В КНИГА.
꧁༒꧂
ТЕКСТЪТ Е ОБЕКТ НА АВТОРСКО ПРАВО
ВСЯКО НЕРАЗРЕШЕНО ИЗПОЛЗВАНЕ, КОПИРАНЕ, ЦИТИРАНЕ, ПУБЛИКУВАНЕ И ПРЕПУБЛИКУВАНЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО ИЛИ ЧАСТИ ОТ НЕГО, БЕЗ ИЗРИЧНО УПОМЕНАВАНЕ НА ИЗТОЧНИКА, Е СТРОГО ЗАБРАНЕНО И ЩЕ БЪДЕ ПРЕСЛЕДВАНО ОТ ЗАКОНА!!!
ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ
