Георги Костов е диджей и водещ от 2006 година, основно на сватби и големи събития. Много често, обаче е канен да прави партита в пиано бара на спа хотел “Русковец Резорт”, в град Добринище. Затова решихме да направим кратко интервю с него.

– Георги, с какво музиката за пиано бар се различава от музиката за сватба и събития?

– Различава се почти във всичко. На сватба и на голямо събитие музиката води хората към дансинга, звучи силно и енергично и целта е всички да се включат. В пиано бара е обратното. Музиката е умерена, не е много силна и не се опитва да привлече вниманието към себе си. Тя е част от обстановката, не е основното събитие.

– Как се забавляват хората в пиано бар?

– По съвсем друг начин. Идват с компания, за да си поговорят, да изпият по чаша и да се насладят на вечерта. Дансинг не е задължителен. Ако някой се понесе от музиката, може да потанцува и на място, до масата, и това е напълно достатъчно. Никой не трябва да става, никой не е длъжен да се забавлява по определен начин. Най-хубавото е, когато обстановката, компанията и музиката се събират и музиката гали сетивата, без да ги натоварва.

– Каква сила на звука е правилна?

– Най-честата грешка в баровете е твърде силната музика. Нивото трябва да е такова, че хората на една маса да се чуват, без да се надвикват и без да повишават глас. За мен разположението на колоните и разстоянието до най-отдалечената маса решават повече от мощността. Затова настройвам звука за самата зала, а не по обща рецепта.

– Каква музика се пуска в пиано бар?

– Подбирам я да е приятна и ненатрапчива: Българска музика – позната и мелодична, такава, която хората често си тананикат. Модерна музика – но спокойна и ненатрапчива, без тежък ритъм. Хитове от 80-те и 90-те – музика, която много хора познават и им носи настроение. Важно е, че музиката не е клубна и не е ремиксирана. Кавърите са добре дошли, защото често звучат меко и са близки до оригинала, но запазват спокойния тон на вечерта.

– А какво се оставя извън списъка?

– Не пускам: Фолклорни изпълнения и хора, защото те канят на дансинг и сменят настроението на залата. Техно, защото е силно, ритмично и клубно по характер. Поп-фолк, който е по-подходящ за други вечери и други заведения. Сръбска музика, която по характер е по-шумна и танцувална. По-далечна ориенталска музика, която не пасва на спокойната обстановка на пиано бара. Нищо от това не е лошо само по себе си. Просто има вечери и места за всяка музика, а пиано барът има свое настроение.

– Какво правите, когато гост поиска песен, която не пасва?

– Оставям място за няколко желания от гостите, но ги пускам само ако пасват на настроението. Ако желанието е за нещо, което ще разчупи вечерта, предлагам нещо близко по дух. Обикновено хората са доволни, защото целта им е да се чувстват добре, а не да чуят точно едно заглавие.

– Пианист или DJ – кое е по-добре за един пиано бар?

– Класическият вариант е роялът и аз определено залагам на класиката. Живото изпълнение на пиано носи топлина и атмосфера, които нищо не заменя, и именно това е духът на пиано бара. DJ също е добър вариант, но за определени моменти – например когато е нужен по-широк репертоар от български и международни заглавия или по-лесна смяна според публиката. Най-хубаво е, когато двамата се допълват.

– Какъв съвет бихте дали на собственици на барове и заведения?

– Три неща: Попитайте каква е публиката през съответните вечери. Съгласувайте силата на звука за часовете, в които залата е пълна, а не само за проби на празна зала. Оставете място за желания на гостите, но с мярка – музиката трябва да пасва на настроението.

– Какво е чувството да работите в пиано бар?

– Пиано барът ми напомня, че добрата музика понякога е тази, която не забелязваш. Гостите не излизат с мисълта „какво пуска DJ-ят“, а с усещането, че вечерта е била приятна.